Гласът на Anna

Казвам се Anna Lucia, но всички ме наричат Anna. На колко години съм? На 90 години съм — и още съм млада!

Живея там, където съм родена: в Реджо Емилия. Имах прекрасно детство, макар че войната неизменно присъства в спомените ми за него. Майка ми трябваше да меси хляб всеки ден, защото след вършитбата стражите прибираха пшеницата и ни оставяха само по две унции на човек. Затова трябваше много да внимаваме да не разхищаваме нищо. Това бяха години, в които изобилието беше немислимо, но никога не гладувахме.

В спомените ми майка ми Olga, която всички наричахме Stella, често е в кухнята и приготвя tagliatelle, cappelletti... Помня как месеше тестото и ме учеше да го разточвам. Масата беше твърде висока за дете на десет години и половина, затова всеки път трябваше да се качвам на столче. Тя миеше съдовете, а брат ми отговаряше за подсушаването им. Тъй като бях най-малката, на мен оставяха приборите и всичко нечупливо. Преди много години, в нощта, когато света Луция пълни детските чорапи със сладкиши и бонбони, не ми се помагаше. Не исках да слушам и предупрежденията на майка ми: „Света Луция те гледа, да знаеш!“ На следващата сутрин се събудих преди Luigi и изтичах до чорапа, който бях оставила предната вечер за света Луция. Но за моя голяма изненада той беше празен. Тъй като чорапът на брат ми беше със същия цвят и от същия плат, реших да ги разменя, докато всички още спяха. Само че не забелязах, че чорапът на Luigi беше много по-дълъг от моя! Веднага ме разкриха, но не ме наказаха за това. Поделихме си сладкишите, които брат ми беше получил. Разбира се, Luigi не беше доволен.

С годините, когато вече имах свои деца, по традиция в деня преди празника на света Луция приготвяхме плънката за tortelli, които правехме за Коледа. Сварявахме кестените, приготвяхме сладкото, добавяхме настъргана лимонова кора, стафиди султана, шоколад, а по-късно дори кафе. Тенджерата беше толкова голяма, че дори не се побираше в хладилника, затова я оставяхме да изстине на балкона. Когато дъщерите ми оставаха сами, излизаха на студа с лъжиците си, за да си откраднат малко. Мислеха, че няма да забележа, но аз винаги знаех. И затова приготвях толкова голямо количество.

Имаме много семейни рецепти, като pasta rasa , която се приготвя един ден предварително; „торта с tagliatelle“, която дъщеря ми нарича „маслен концентрат“. Баба ми много обичаше zuppa di pane, супа от стар хляб. Като дете често я чувах да казва на майка ми: „Stella, не прави нищо за мен. Ще си приготвя panèda“. И аз хуквах нагоре по стълбите, защото знаех, че винаги има и за мен. Сред всички традиционни ястия на семейството ни има едно, което разказва особено много за нас. Това е рецептата на майка ми за пържени бухтички от тесто за gnocco, пълнени с манголд от градината. Защо пържени? Защото всички знаят, че пържената храна е много по-вкусна. Тя наричаше тази рецепта erbazzoncini и няма нито един човек на света, който да не я харесва.

Дъщерите ми още ги приготвят за своите деца, защото да предаваш семейните рецепти е като да се разходиш из спомените, съхранявайки думите на майките ни, за да не ги забравим никога. Затова преди няколко Коледи реших да запиша тези рецепти и да ги подаря на внуците си. А в картичката написах:

Ако вкусовете ти никога не се променят, бих искала да имаш моите рецепти.
Приятно готвене.
С обич,
Баба Anna

Рецептите на Anna: erbazzoncini fritti (пържени erbazzoncini)

Съставки

За тестото за бухтичките gnocco
1 kg брашно
4 чаени лъжички сол
5-6 супени лъжици зехтин
½ литър мляко

За erbazzoncini
1 kg манголд или спанак
3-4 супени лъжици зехтин
150 g сирене Parmigiano Reggiano
Нарязани магданоз и чесън
Сол

Начин на приготвяне

За тестото за бухтичките gnocco
Омеси всички съставки заедно и остави тестото да почине един час.

За erbazzoncini
Запечи за кратко манголда и спанака и ги нарежи заедно на ситно. Запържи ги в тиган с олио за 10 минути. Свали от огъня, добави магданоза и сиренето и посоли на вкус.
От тестото за бухтичките — което не бива да е разточено твърде тънко — оформи tortelli, като ги затворите плътно по краищата и ги прищипи в средата. Пържи по няколко erbazzoncini наведнъж в обилно количество олио.

Автори:
Текст от Carlotta Fiore
Снимка от Diego Rosselli