Гласовете на Cecilia и Denis

Има моменти, неповторими пресечни точки на пространството и времето, в които животът задава въпрос, а отговорът може да промени посоката му завинаги. За нас този момент настъпи, когато навършихме четиридесет: бяхме изправени пред избор — да продължим по своя път в живота, по познатия път, който се бяхме научили да наричаме свой, или да се отклоним от утъпканата пътека, да разпалим отново страстта си и може би да си представим една нова версия на бъдещето.

Нашите сигурни пристани бяха далеч от нивите, но решихме да оставим тази сигурност зад гърба си и да поемем по път, който дотогава бяхме опознавали само през уикендите, докато откривахме Италия с мотоциклет. Именно през един от тези уикенди срещнахме неочакван приятел и разбрахме, че никога повече няма да се разделим с него. Някои го наричат „червено злато“ и в съзвучие с това описание той наистина е най-високо ценената подправка. Най-скъпоценен е, защото отглеждането и събирането му трябва да се извършват изцяло на ръка и изискват грижа и внимание, подобни на онези, които отдаваме на любимите си хора.

Така отново започнахме да учим, защото човек никога не може да научи достатъчно, и преобразихме парцела, някога покрит с лозя, за да му създадем дом точно до нашия, в подножието на хълмовете край Реджо Емилия. Някои роднини ни гледаха с широко отворени от изумление очи и вероятно си мислеха, че сме се поддали на прищявка — защо иначе някой би се отказал от отпуските и уикендите си заради една подправка, наречена шафран.

Но понякога, когато сме изправени пред предизвикателство, трябва да се вслушаме в тази щипка лудост. Днес живеем за шафрана — той определя ритъма на дните ни. Заради шафрана през дългите дни на събирането му будилникът звъни в четири сутринта и ние слизаме на полето с работните си гащеризони и фенерчета, и в студа, и в дъжда. Прибираме се вкъщи покрити с кал, изпълнени с една приятна умора, която носи целия вкус на победата.

Не е лесно да се откъснем от навиците си, да се върнем мислено към живота такъв, какъвто беше преди: забързан, без секунда, в която да спрем, да се огледаме или да си поемем дъх. Именно в това се състои нашият проект: „преосмисляне“, преустройване на настоящето, за да можем да живеем в съжителство с природата, да се наслаждаваме на благата, които тя носи на сетивата, и да уважаваме ритъма, който изгражда всеки миг.

Случва се да доловим изумление в погледите на много от хората, които срещаме — понякога ги учудва колко много от нас самите, от нашата история и от семейството ни се влива в ежедневната ни работа. Но ако можехме да изберем как да я определим, вероятно нямаше да я наречем „работа“. По-скоро прилича на прекрасно приключение, на ключ към вратата на щастие, което допреди няколко години ни се струваше недостижимо. 

Може би е вярно, наистина избрахме път нагоре, може би не беше толкова светъл, колкото всички останали, може би беше по-трудно да го следваме, но за нас това нямаше значение, защото беше нашият път.

Автори:
Текст от Carlotta Fiore
Снимка от Diego Rosselli